Съществуват редица митове при храненето на пациентите с онкологични заболявания, чието приложение може да доведе до прекъсване на лечението с животозастрашаващи последици. Онкологичното лечение днес е все по-прецизно, персонализирано и високотехнологично, но често пациентите се озовават сами в търсенето на информация за нужния им хранителен режим. За това алармираха здравни специалисти на пресконференция по повод Международната седмица на малнутрицията, организирана от фондация „Една от 8“. Малнутрицията (недохранването) е недостатъчен прием на въглехидрати, мазнини, протеини и витамини, които са нужни на организма за осигуряване на растежа и функционирането му.

Правилното хранене е ключово важно в терапията на всички онкологични заболявания, включително и на пациентите с рак на гърдата. В интернет пространството съществуват редица митове по тази тема, както и агресивно рекламирани съмнителни препоръки и хранителни добавки. Затова ние искаме да дадем гласност за тази псевдонаука, която може да доведе до влошаване на състоянието на пациентите, заяви Гергана Богданова, управител на фондация „Една от 8“.

По време на събитието бяха представени актуалните научни принципи за хранене при онкологични пациенти, както и мястото им в съвременната онкологична практика, според международните стандарти.

След като научат своята диагноза пациентите с онкологични заболявания започват с драстични промени на хранителния си режим, което невинаги е нужно, но може да бъде и опасно. Единствено и само специалист с медидицинско образование може да направи оценка на хранителния им статус и даде препоръка дали е нужна промяна в диетата. От 15% до 40% от пациентите с онкологични заболявания развиват малнутриция, което ги поставя в риск от усложнения и дори прекъсване на лечението. В моята практика срещам и пациенти, които приемат по много и различни по вид хранителни добавки, което изкривява кръвната им картина и може да доведе до объркване на терапията им. Пациентите трябва да са в максимално добро физиологично състояние, за да може да се проведе лечението им, обясни доц. д-р Ася Консулова – медицински онколог, председател на УС на СОНМ.

Антонина Топалова, психолог във фондация „Една от 8“ коментира, че онкологичните пациенти са изключително фокусирани върху хранителния им режим, тъй като в целия процес на лечение това е единствената част, която те могат да контролират. Затова на този етап е нужна освен психологическа подкрепа и насочването към правилния лекар специалист по хранене, който да може да ги консултира през целия път на лечението.

Много често в стремежа си да контролират заболяването, жените са склонни да си наложат сериозни ограничения в храненето. По тази причина често изключват от менюто си млечни храни, месо, яйца, глутен и др. Тези крайни мерки обаче са по-скоро рискови за дългосрочното здраве отколкото да носят полза и реално могат даже да влошат здравния статус и да намалят преживяемостта на болния. Пациентите с онкологични заболявания трябва да имат балансирано хранене и не трябва да изключват нито една група храни от менюто си, заяви проф. д-р Дарина Найденова Христова, д.м.- специалист по хранене и диететика, председател на Национална асоциация „Практическа диететика и интегративна медицина“.

Сред най-полезните храни според последните медицински проучвания се нареждат плодове и зеленчуци, бобови и пълнозърнести храни, риба и морски дарове, зехтин, авокадо, маслини, млечно-кисели продукти (кисело мляко, сирене). Хранителните ограничения при пациентите с рак на гърдата се свеждат до няколко категории храни, които потенциално увеличават риска от ракови заболявания и това са пържени и панирани храни, месни деликатеси (колбаси, пушени и консервирани меса, риби и морски дарове) и ултрапреработени храни, богати на „бързи“ захари, наситени и транс мазнини, сол, консерванти и др. Алкохолът и тютюнопушенето също трябва да бъдат изключени.

Категорично не се препоръчва прием на мултивитаминни препарати. Нуждата на хранителни добавки се преценява строго индивидуално на база на навиците на хранене и начина на живот. Предписанието им се съобразява с наличието на съпътстващи заболявания, които може да нарушат усвояването или метаболизирането на конкретни витамини, минерали и др. и не на последно място и с лабораторните резултати, доказващи вероятни хранителни дефицити. Преценка за необходимост от прием на добавки и нужната доза се прави само от лекар, запознат в детайли с актуалния здравен и хранителен статус на пациента и назначеното онкологично лечение, като назначенията са строго индивидуални, добавя проф. Найденова.

Индивидуално съобразената хранителна диета може да подпомогне по-доброто понасяне на лечението и по-бързото възстановяване. Много често грижата за правилното хранене остава в ръцете на пациентите и/или техните близките, което не е лесна задача. За спазването на правилния калориен прием специалистите препоръчват т.нар. готови за консумация храни за специални медицински цели (ентерални храни). Те са балансирани по отношение на протеини, въглехидрати, мазнини, фибри, витамини, макро- и микронутриенти и са с точно фиксирани калории. Ентералните храни са разработени така, че да бъдат лесно смилаеми и добре усвоявани от организма и поддържат нормалната функция на стомашно-чревния тракт. Те могат да се използват самостоятелно, когато не е възможен приема на храна, но могат и да допълват нормалното хранене.

Допълнителна информация относно най-често срещаните митове при храненето на онкологичните пациенти, както и проверена и научно обоснована информация може да бъде намерена в специалната брошура на  фондация „Една от 8“тук.