Спомените могат да бъдат унаследени от предците ни, установили израелски учени, които обясняват и как точно става това.

Епигенетиката е наука, която се занимава с изучаването на наследствените промени в генната експресия – те се наследяват, макар и не закодирани в нашите ДНК. Жизненият опит, например, който не е закодиран непосредствено в човешкото ДНК, всъщност може да се предава на децата. Същото се отнася и за травмиращите събития – изследванията показали, че те се запечатват и в следващите поколения.

По какъв начин се предават тези генетични „спомени“? Това е въпросът, на който се постарали да отговорят учени от Тел Авивския университет, като успели да установят точния механизъм на предаване на такъв опит. Според изследването им, епигенетичните отговори, които се наследяват от поколение на поколение, се въвличат в активен процес, в който се включва и РНК.

В серия експерименти било показано, например, че червеите унаследявали по-малко варианти на РНК след периода, когато родителите им са гладували дълго или прекарали редица вирусни инфекции. Предполага се, че по-малките молекули РНК помагали за подготвяне на потомството за подобни трудности. Учените определили и механизма, който позволява наследяването на малките РНК от поколение на поколение – в него са въвлечени ферментите RdRPs.

Разбира се, текущото изследване се провеждало с червеи, но разгадаването на базовите принципи на процеса на предаване на епигенетичните информации ще помогне за осветляването на аналогични процеси, свойствени и на хората.