Заради своята физиологична, психическа и когнитивна незрялост, децата (особено в бедните държави) са сред най-уязвимите към климатичните промени слоеве на населението. В международен аспект ⅔ от предотвратимите случаи на болести поради изменения в околната среда се случват при малките, казва Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и част от авторския екип на „Климатека”.

Международно изследване на учени от BCLIMATE на VUB, публикувано през 2021 г. показва, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на екстремни събития през целия им живот, особено в страните с ниски доходи.

Детето, родено днес, ще се сблъска средно със 7 пъти повече горещи вълни през живота си, отколкото своите баби и дядовци. То ще преживее средно 2,6 пъти повече засушавания, 2,8 пъти повече речни наводнения, почти 3 пъти повече провалени реколти и 2 пъти повече горски пожари, отколкото хората, родени преди 60 г.

Директните последици за детското здраве могат да бъдат наранявания и смъртни случаи при екстремални климатични явления, увеличение на случаите на инфекциозни заболявания, нарастване на болестите, свързани със замърсяването на въздуха и смъртността от топлинни удари вследствие на горещите вълни, коментира Спасова, която е научен секретар на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве.

Косвено глобалното затопляне ще засегне детското здраве чрез намаляване на количеството и качеството на земеделската продукция и влошаване на качеството на питейната вода. Последствията от повишаването на морското равнище, като социални сътресения, икономически спад и миграция на населението ще се отразят негативно върху психосоциалното развитие на децата, тъй като те са уязвими към емоционалните травми при резки промени в начина на живот, в социалните връзки или сигурността, предупреждава тя.

Според различните прогнози, промените в климата ще са причина за нови от 40 до 300 милиона гладуващи до 2060 г. Тъй като децата се нуждаят от 3 до 4 пъти повече храна за единица маса, отколкото възрастните, по-голямата част от това гладуващо население ще бъде детско.