Много учени днес смятат, че слуховото възприятие и предпочитанията в музиката зависят от родния език или от диалекта, на който от рождение говори даден човек.

Основавайки се на тези данни, италианските учени допуснали, че първичното слушане също влияе на възприемането на нелингвистичните звукови стимули, най-известният от които е музиката.

Звуците на родния език действат като своего рода слухов шаблон, който влияе на това как възприемаме звуците на други езици (учените го наричат „първично слушане“), а също и нелингвистични аудио сигнали – музикални звуци и тоналности или дори визуални стимули.

В серия експерименти учените решили да проверят наистина ли ритъмът на родния език на слушателя влияе на неговите предпочитания в музиката. За да потвърдят или опровергаят тази хипотеза, италиански учени от Международното училище за авангардни изследвания в Триест (SISSA) използвали така нареченото ямбично-хореично правило. Както станало ясно, ритъмът на разговорната реч наистина влияе на възприятието на фонетиката на другите езици.

Учените не открили предаването на удио ефекти и визуални стимули на другите „нелингвистични“ участъци на кората на главния мозък.

Следващите експерименти обаче, проведени с участието на италианоговорящи – ямбически шаблон, персийски и турски езици – съответно с хореичен шаблон, показали няколко различни резултата: тези участници наистина предпочитали музика, напомняща им по тоналност родната реч.