Няма първокласник, за когото тръгването на училище да не е стрес.
Много нови хора – и възрастни, и връстници, нови правила – и в училище, и извън него. И нови задължения!
Основната грижа да му помогне да влезе по-леко и безболезнено в различния начин на живот, е на майката.
Периодът на адаптация в училището продължава от два месеца до половин година, сочат наблюденията на специалистите. През това време детето – в зависимост от своя темперамент, от 5 до 500 пъти ще ви заяви, че повече няма да стъпи в училище! И че големите ученици са най-противните хора на света. Както и че главната задача на учителя е да обижда децата.
Да разгадаем причините за тези конфликти.
 
Физическата готовност
Основните психологически проблеми при първокласника могат да се появят, защото той не е подготвен физически към обучението. Какво значи това? Към 6-7 годишна възраст при детето завършва оформянето на кората на главния мозък. Докато тя не е оформена напълно, детето има нагледно-образно мислене, то възприема информацията от обкръжаващата среда, анализира я, но липсва функцията на доброволното внимание.
Тоест детето не може да задържи за дълго вниманието си върху една или друга задача. Вниманието му с удоволствие прескача от една игра на друга. И защо да се измъчва с концентриране върху задачите, когато те съвсем не са интересни?
Най-успешното преминаване от едното състояние към другото става, когато в подготвителните групи учението и игрите са поравно. По този начин детето постепенно и незабелязано навлиза в новия режим.
След като кората на главния мозък вече е формирана, детето придобива навика осъзнато да фокусира вниманието си и да го задържа достатъчно дълго върху обекта. Именно тогава обучението става възможно.
Има родители, които държат децата им да тръгнат по-рано на училище. Но не за всяко дете е полезно ранното натоварване с учебни занимания. Ако то е физически недозряло за обучение, ще се чувства неудачник на фона на съучениците си. А стоенето в клас на едно место за цял учебен час за него ще е просто непосилно.

Методите на психолога
Ако не можете да решите дали да дадете детето си в училище тази година или да го оставите на воля до следващата, потърсете консултация от психолог.
Опитните психолози имат безотказен начин за диагностика на физическата готовност на детето за училище, който може да ползвате и сами. Ако предните му млечни зъбки вече са паднали, значи то е готово. Защо? Защото млечните зъби при децата падат веднага след като кората на главния мозък е формирана напълно!
А както стана ясно, тъкмо тя отговаря за степента на готовност на детето за обучение: паметта, вниманието и мисленето.
Наблюденията на психолозите сочат, че левичарите и амбидекстерите (хората, които еднакво ползват и лявата, и дясната ръка) съзряват малко по-късно от останалите. Като правило на тях им е по-трудно да се ориентират в пространството – ляво-дясно, негоре-надолу.

Психологическият фактор
Дори и най-подготвеното дете в първите седмици в училище може да се сблъска с непреодолими за възрастта му препятствия. Психическото отблъскване от училище може по-нататък да се изрази в главоболие, повръщане и дори нощно напикаване. Затова на първо време майката трябва да прави всичко възможно, за да повдигне настроението на детето. Ето и основните причини, заради които детето може да се чувства дискомфортно в училище.

Искам при мама!
По правило децата, които не са посещавали детска градина и нямат друг опит за общуване в група, се плашат от тълпите съученици. Всички те са непознати, неразбираеми и често агресивни. И къде да се скриеш? При мама!
А мама не може да ходи на училище с детето си. Някои особено разтревожени майки се опитват да стоят заедно с първокласника и да го чакат пред училището, докато свършат уроците, за да могат при евентуална неприятност да се притекат на помощ на детето си.
Ако съучениците на вашия първокласник непрекъснато го виждат с мама, той може да бъде изолиран от тях като „мамино детенце”. Затова вместо да ходят след детенцето си, по-добре е да организират вкъщи детски празник, на който да поканят съучениците на детето си. На своя територия детето ще се чувства много по-уверено и по-бързо ще завърже приятелства. А ходенето на гости при новите приятели може да се превърне в добра традиция.

Учителят е лош!
В този случай ще трябва да разпитате внимателно детето си – какво конкретно означава тази лошотия?
Неслучайно на неукрепналите психически първокласниците не се пишат оценки, за да не се травмират. Те са все още малки и беззащитни, започват за първи път да се сравняват с другите, което може да ги подтикне към учение, самоутвърждаване и борба за свое място под слънцето. Този процес трябва да се направлява бавно и внимателно. Учителят може да напътства детето при неговите успехи и неуспехи. Но в никакъв случай не трябва да стимулира детето да се конкурира с връстниците си, което поражда завист: Мими пише по-красиво от мен!
Ако детето ви се оплаква от това, че учителят го сравнява с останалите в класа и го навиква по най-малкия повод, значи е време да поговорите с учителя. И да му обясните внимателно, че детето ви се чувства дискомфортно.
Възможен е обаче и обратният вариант: детето смята учителя за зъл само заради това, че е взискателен. Ако първокласникът не е имал никакви други авторитети, освен родителите си, той може да възприеме преподавателя си като досадно недоразумение. И това отношение да звучи като: Кой си ти, че да ме караш да пиша красиви букви!
В този случай възпитателният момент се стоварва върху родителите. Налага се да обясните на детето си, че трябва да се вслушва не само в думите на мама, но и в това, което му казва учителят, който му желае само доброто. Това всъщност може да ви се наложи да обяснявате не един и два пъти!

Скучно ми е!
Все по-честа става ситуацията, когато детето отива в училище, без да му е интересно. Защото то знае всичко, на което искат да го научат там. В предучилищните занимания с мама, баба или с други близки бъдещият първокласник вече е научил азбуката, дори е чел и приказки, и може да напише по тях съчинение.
Ако детето ви ходи в училище като на каторга, трябва да помолите учителя да увеличи натоварването му. Едва ли преподавателят ще поиска да се занимава с надареното дете по специална програма, но във всеки случай той би могъл да му дава допълнителни задачи.
Като например да събира тетрадките в края на часа. Да проверява задачите на детето, с което стои на един чин. Да записва условието на задачата на дъската вместо преподавателя. Тази нова възможност за реализация ще погълне вниманието му и скуката ще отстъпи.

Хайде после!
Първокласниците, които през цялото си детство не са спазвали определен дневен режим, ще изпитват в училище голямо недоумение: защо тъкмо сега да учи, след като му се играе?
В такъв случай меко, но настойчиво трябва да действат и учителят, и родителят. Но съвместно. Учителят ще се старае да привлече детето към общия режим на обучение. А мама трябва да въведе дневен режим вкъщи. Вечерята да е най-късно в 8, а заспиването – в 10 часа. И това трябва да се спазва задължително.
Разбира се, най-добре е, когато тези навици се създават постепенно и предварително. Детето трябва да свикне с мисълта, че ще става ученик, което означава дисциплина. Тоест каквито и да е уговорки и компромиси вече нямат място!