Много от нас се „привързват” към любимото хапче – било то дежурният за всички инфекции антибиотик, или таблетката против гастрит, или пък универсалният аспирин. И в един момент започват да се чудят защо то е престанало да ни помага!
С лекарствата шега не бива!
Казва го не кой да е, а проф. Надка Бояджиева, един от водещите фармаколози у нас.
Тя е категорична, че основен принцип при приема на лекарства по време на ядене е храната - каквато и да е тя, да бъде в умерено количество, да не е една и съща всеки ден и да е съобразена с лекарствената терапия на пациента. Защото има храни, които повлияват резорбцията на лекарства, когато ги приемаме едновременно през устата.
Непрекъснатата употреба на салати, подкиселени обилно с лимонов сок например, могат или да ускорят, или да забавят действието на определено лекарство.
Редица храни пък съдържат вещества, потискащи активността на важни ензими в черния дроб. Така те забавят обезвреждането на лекарствата и предизвикват риск от сериозни токсични ефекти.
Кои са тези „опасни” храни?
ГРЕЙПФРУТ
Големи количества сок от грейпфрут (над 400 мл дневно) потискат важни ензими, участващи в елиминирането на антидиабетните медикаменти за орално приложение.  Това води до риск от предозиране и развитие на хипогликемия.
Много рискова е и ежедневната, и едновременна употреба на орални антикоагуланти с големи количества сок от грейпфрут. Документирани са тежки кръвоизливи, включително натрупване на медикамента в кръвта.
Когато всекиднавно пием сок от грейпфрут с противозачатъчни таблетки, които съдържат естроген, се нарушава схемата на лечение и се стига  до риск от забременяване!
Грейпфрутът трябва да се дозира много внимателно и при пиене на препарати против епилепсия и лекарства за различни психози.
ЧЕСЪН
Чесънът е любима добавка към всекидневното ни миню и през зимата, и в по-топлите дни. Употребата му в големи количества или като екстракт в хранителни добавки е вредна за пациенти, които употребяват антидиабетни орални лекарства, парацетамол и антипаркинсонови лекарства. Чесънът увеличава токсичното действие на парацетамола и има риск от усложнение на заболяването.
А когато се употребява с препарати за лечение на тромбоемболизъм, може да предизвика усложнения - неочаквано кървене.
За да е максимално полезен, чесънът трябва да се счука добре в дървено хаванче.
ЛЮТИ ЧУШКИ
Другата любима подправка на българина, която често присъства на трапезата, са лютите чушки. Да, в тях има много витамин С и са богати на вещества с противораково действие. Но не прекалявайте с яденето им!
Приемани в големи количества, лютите чушки повлияват метаболизма на лекарства, както и лечението на ентерити. Те са рискови при язвена болест и не бива да се приемат с лекарства, дразнещи стомашната лигавица.
СОЯ
Тя е богата на протеини, важни за имунната система. В нея има вещества, които пречат да се развие рак на млечната жлеза. 
Големи количества соя обаче потискат чернодробните ензими и това обяснява реакцията на пациенти, които усещат, че им прилошава от нея.
Соята може да повлияе и лечението на паркинсоновата болест. За хора с това заболяване е особено рискова употребата на черен дроб и риба тон, но само като всекидневна храна. Те нарушават ефекта на паркинсоновата терапия при приема на леводопа-съдържащи препарати. Прагът на тези храни е 150-200 г при възрастни, като трябва да се внимава и за бъбреците.
Соята е добре да се приема само веднаж дневно, защото потиска ензимите, но временно.
Тя е един от малкото продукти, преминал през дългогодишни лабораторни и клинични изследвания в чужбина за съдържане на ГМО и проверката е доказала, че е безопасна. Соеви продукти се консумират в големи количества в Азия и в Америка и това определя и интереса при тези проучвания с оглед запазване на здравето на милиони хора.
МЛЯКО и млечните храни
Млякото и млечните храни са много полезни заради протеина и калция в тях. Киселото мляко е основа на балканската диета.
Но не трябва да се приемат заедно с антибиотиците тетрациклин и доксициклин, защото калцият нарушава резорбирането на тетрациклина и намалява действието му.
Добре е след приема на лекарството да са преминали поне 3 часа и тогава да се ядат млечни продукти.
ЗЕЛЕН ЧАЙ
Той е известен с антиоксидантното си действие. Употребата му заедно с противоракови препарати подпомага действието им.
Доказано е също, че хората, които пият в умерени количества зелен чай – до 400 мл дневно, боледуват по-малко.
ЧЕРЕН ЧАЙ
Той е по-рисков от зеления, защото съдържа по-разнообразни вещества. Едни от тях увеличават дейността на ензимите, други я занижават. Затова трябва да сме внимателни при дозирането му, тоест да не го употребяваме силно концентриран.
ЧЕРВЕНО ВИНО
То съдържа антоциани, има общоукрепващо, капиляроразширяващо и антиоксидантно действие. Но това, което не се знае за него е, че когато го пием с антибиотици и с лекарства за лечение на инфекции, алкохолът повлиява на ензимите в черния дроб.
Важно е също виното да се подбира добре, защото некачествените вина сами по себе си са опасни за очите, зъбите и черния дроб.
КАФЕ
Много зависи в какви условия е отглеждано, къде е произведено и каква концентрация на теобромин и теофелин съдържа. Защото когато тези две съставки са по-малко, пиенето на кафе причинява безсъние или сърцебиене. За теофелина трябва да знаем още, че разширява бронхите.
Кафето в никакъв случай не трява да се пие едновременно с приемането на антибиотици. Защото кофеинът стимулира секрецията на стомашен сок, повишава се киселинността и това се отразява на резорбцията на антибиотика. Паузата между лекарството и чашката кафе трябва да е най-мало час и половина!
ГИНКО БИЛОБА
Лекарствените растения в хранителни добавки, като гинко билобата например, също инхибират чернодробните ензими. Гинко билобата взаимодейства с диуретиците и по-точно с препаратите, които увеличават екскрецията (изхвърлянето) на  сол от организма. Затова, ако гинко билоба се приема заедно с диуретици, при възрастните тя може причини сериозни усложнения.
Гинко билоба усложнява също лечението на захарния диабет и в съчетание с антидипресанти може да доведе до маниакални състояния.
ЕХИНАЦЕЯ
Ехинацеята дава подобни показания. Пациенти с епилепсия трябва много внимателно да подхождат към приема й.