Хормонът окситоцин отговаря не само за любовта, но и за преодоляване на стреса, сочат резултати от изследването на норвежки учени от Технологичния университ и на американските им колеги от Университета в Ню Мексико, публикувани в списание Hormones and Behavior.

Изработваният от главния мозък хормон окситоцин играе важна роля в отношенията между хората – намалява страха и тревожността, повишава доверието, предизвиква чувство на спокойствие и удовлетворение, показали многобройните изследвания. Затова и често наричаме окситоцина „хормон на любовта“.

Норвежките и американските учени се заели да изяснят ролята на окситоцина в това как двойката влюбени преживяват лошите и добри времена в отношенията си. В изпитанията им участвали 75 американски и 148 норвежки двойки влюбени. Всеки от участниците трябвало да помисли добре за реалните отношения със своя партньор и да си представи какви би му се искало да бъдат те в идеалния си вид. Същевременно учените измервали нивото на окситоцин в кръвта на участниците до и след изпълнение на задачите.

Резултатите потвърдили репутацията на окситоцина като „хормон на любовта“ – когато участниците си мислели за своите интимни чувства към партньора, нивото на хормона в кръвта им се повишавало. Мощното изхвърляне на окситоцин обаче се наблюдавало и в ситуациите, когато човек смятал, че изпитва по-дълбоки и силни чувства към партньора си, отколкото той към него, тоест в отношенията се наблюдава разминаване и негативизъм. Тоест освобождаването на окситоцина се оказало свързано както с хармоничните, така и с кризисните отношения в двойката. Ситуацията, в която мозъкът изработва повече окситоцин и когато всички върви добре, и когато не съвсем, може да се окаже противоречаща на здравия разум, обаче това е така, отбелязва водещият изследването Андреас Арсет Кристофърсън.

Учените смятат, че изработването на окситоцин при по-незаинтересованите за съхраняване на отношенията си партньори ги подтикват да предприемат повече усилия за преодоляване на кризата.

Такава хипотеза потвърждава факта, че в ситуацията, когато разривът е неизбежен, подемът в нивото на окситоцина в кръвта, „изхвърлян“ от партньора, не се наблюдава. В безнадеждна ситуация няма смисъл да се хабят енергия и ресурси за задържане на любимия човек, пояснява Лайф Кениър от екипа на Кристофърсън.