Резултатите от 35-годишно проучване на поведението на други коронавируси не дават надежда за появата на дългосрочен имунитет срещу вируса SARS-CoV-2. Това се казва в статия на холандски специалисти от Лабораторията по експериментална вирусология към Университета в Амстердам, публикувана в списанието Nature Medicine.

Тежкият остър респираторен синдром коронавирус 2, познат и като SARS-CoV-2(1)(2), е щам вирус, който причинява коронавирус болест 2019 (COVID-19).

Учените изследвали четири други коронавируса през последните 35 години - HCoV-NL63, HCoV-229E, HCoV-OC43 и HCoV-HKU1. Всички тези вируси отдавна циркулират сред хората и причиняват сезонни огнища на остри респираторни вирусни инфекции.

Изследователите са установили, че повторната инфекция със същия подтип на коронавирус се случва доста често и това обикновено е около година след предишния. Подобен сценарий може да е типичен за всички човешки коронавируси, включително SARS-CoV-2, който не обещава появата на дългосрочен имунитет при болните, предполагат авторите на публикацията.

Учените стигнали до въпросните заключения въз основа на резултатите от тестването на кръвни проби на десет жители на Амстердам. Тези хора дарявали кръв за анализ от 80-те години на миналия век и го правели редовно, много пъти в годината, независимо дали са здрави или болни. Това е важно, тъй като много коронавирусни инфекции протичат безсимптомно. Общо 517 кръвни проби от участници били анализирани за антитела срещу коронавируси.

Средно за всеки участник изследователите откривали от 3 до 17 епизода на скокове в нивата на антителата, които се интерпретират като случаи на реинфекция. В редки случаи интервалът между инфекциите е бил шест месеца, но най-често този интервал е продължава около година, което показва крехкостта на защитния имунитет, пишат учени.

Изследванията показват, че нивата на антитела срещу SARS-CoV-2 започват да намаляват през първите два месеца след инфекцията, особено след най-честата лека до умерена форма на COVID-19. Подобен график за намаляване на нивото на антитела в кръвта е типичен за други коронавируси.

Освен това, както установили изследователите, минимумът на коронавирусни инфекции се случва през трите летни месеца и първия есенен месец - юни, юли, август и септември, а максималният през зимните месеци. Учените предполагат, че в пост-пандемичната ера в страни с умерен климат COVID-19 ще придобие точно такъв сезонен характер.