Две са обясненията на американските учени, които потвърдили жизнеспособността си след експериментални изпитания.

Първото от тях е теорията, че силната прозявка помага на човек да охлади прегретия главен мозък и по тоя начин да подобри работата му. Психолози от Държавния университет Ню Йорк в Олбани са уверени, че това изчерпателно обяснява защо сме склонни да се прозяваме, само като почувстваме сънливост: подобно на вентилатора в компютъра, прозявката охлажда мозъка и му позволява да си отдъхне.

Но ако този процес влияе положително на умствената дейност, то защо прозявката е толкова заразна? Привържениците на теорията за охлаждане на мозъка допускат, че това е еволюционен начин за поддържане на групова бдителност и за безопасността.

Когато член от семейството се прозее, демонстрирайки с това, че главният му мозък се нуждае от почивка, цялото семейство може да започне да се прозява за повишаване на „колективното познание“, коментират учените.

Не всички обаче приемат тази хипотеза. Техните опоненти твърдят, че заразителността на прозявката се основава и поддържа от емпатията, съчувствието между група прозяващи се. Подражаващите на прозявката сигнализират на останалите за признателност, показват разбиране на състоянието и някои подсъзнателно казват: аз също съм твой приятел.

Коя от тези истории съответства на действителността, учените още не са готови да кажат.