Все по-често слушаме за вредата на кравето мляко заради вредата от лактозата – млечната захар, върху човешкия организъм. Това обаче не се отнася за жителите на Европа – непоносимостта към лактозата засегнала само 15% от тях. Това е изводът на Миранда Ломер, гастроентероложка в клиника „Гай и Св. Томас“ в Централен Лондон.

Европейците са генетично адаптирани към млечния белтък. Съгласно изследването й човек изпива по 72 литра краве мляко годишно. Но то отдавна вече не се смята за идеалният източник на повечето хранителни вещества. Дори и млечни фенове като американците днес пият с 37% по-малко мляко в сравнение 1970 година, а във Великобритания консумацията на мляко за последните 20 години е намаляло с една трета.

Диетолозите все по-често алармират за вредата от млякото, а някои дори директно го наричат отрова.

Съдържащата се в млякото и млечните продукти лактоза, както е известно, се нуждае от специален ензим от семейството на бета-галактозидазите - лактаза. Този фермент хидролизира гликозидните връзки и участва в хидролизата на дизахарида лактоза. Без достатъчно количество лактаза, лактозата се разгражда от бактериите в тънките черва, предизвиквайки подуване, метеоризъм, спазми, диария и повръщане.

Според Ломер, европейците, които започнали да се занимават с животновъдство преди няколко века, са успели да се адаптират към този продукт и затова днес само 15% от тях имат степен на лактазна недостатъчност.

Така че не бива да се отказваме от кравето мляко като източник на калций, витамини А, D и рибофлавин, смята Ломер, според която организмът на европейците възприема калция от кравето мляко много по-лесно, отколкото например от бадемовото или кокосовото мляко. А хората с лактозна непоносимост не бива да се отказват от млякото напълно – 50 мл дневно е напълно допустимо за тях.