Освен диабет тип 1, съществуват още няколко форми на инсулинозависим диабет, не така разпространени, както диабет първи и втори тип. Едно от тези заболявания е латентният автоимунен диабет при възрастните, който в научнопопулярната литература нарича „диабет тип 1,5“.

В началото симптомите на това заболяване са характерни за диабет тип 2 (липсата на признаци за поражение на островните бета-клетки на панкреаса, жлезата произвежда инсулин, липсва  инсулинова резистентност).  В кръвта на такива болни се откриват „островни антитела“. Тези антитела имат свойството да увреждат островните бета-клетки на панкреаса, които произвеждат инсулин. Но в началото на заболяването това трудно се установява, тъй като инсулинозависимият диабет е характерен за детската възраст. Лекарите рядко мислят за инсулинов дефицит в зрялата възраст и назначават лечение, което обикновено назначават на болните с диабет тип 2 – напр. метформин. Това дава ефект само в началните стадии. Впоследствие при такива болни се развива дефицит на инсулин, тъй като тези антитела постепенно разрушават островите клетки, произвеждащи инсулин. Пациентът показва тежки симптоми на диабет, което е повод за назначаване на инсулинотерапия – стандартното лечение за диабет тип 1.

Експертният комитет по диагностика и класификация на захарния диабет (Expert Committee on the Diagnosis and Classification of Diabetes Mellitus) - авторитетна организация в областта на изучаване на заболяването, не признава термина „латентен автоимунен диабет при възрастните“, смятайки заболяването за подтип на захарния диабет тип 1, тоест за инсулинозависим диабет.

 Вниманието, което науката отделя на диабета през последните 50-70 години, е позволило да се изясни още една закономерност: инсулинозависимият диабет се среща често при хора, които вече имат някакво автоимунно заболяване - базедова болест и автоимунен тироидит. До неотдавна само се предполагаше автоимунният характер на диабета на възрастните, настъпил в резултат на автоантитела срещу структурите на панкреаса. Сега наличието на такива антитела е категорично доказано, а в практиката са внедрени и тестове за тяхното изследване. Това дава нов и надежден диагностичен инструмент за диагноза и лечение на този тип диабет.