Малки частици от коронавирус, напускащи белите дробове, могат да останат във въздуха за по-дълъг период от време и да се разпространяват на по-голямо разстояние, отколкото се смяташе досега, сочат резултатите от лабораторни изследвания на международен екип учени.
Авторите са изследвали най-подробно слузта, която покрива капчиците, отделяни от дихателната система, които влизат във въздуха, когато човек издиша, говори или кашля. Установено е, че тази слуз позволява на много вирусни частици да пътуват по-далеч, отколкото биха могли без нея. Така се получава кръстосано замърсяване. Общоприето е, че много малки аерозолни капчици, с размер само няколко микрона, изсъхват почти мигновено във въздуха, ставайки безвредни.
Учените обаче са открили, че този много лигавичен слой от аерозолни капчици намалява скоростта на изпаряване и увеличава продължителността, през която вирусните частици вътре остават влажни и инфекциозни. Тъй като вирусите с обвивка като SARS-CoV-2 са покрити с мазнина, за да ги поддържат влажни и инфекциозни, по-бавното изпаряване позволява на вирусните частици да останат заразни по-дълго. Екипът от учени установи, че капчиците, затворени в тази слуз, могат да задържат влага до 30 минути и да се движат на десетки метри.
Науката има доказателства, че хората се заразяват с коронавирус от голямо разстояние и по посока на вятъра от заразен човек или в стая в рамките на минути след като заразеният човек напусне. Тествана е концепцията, че вирусните вириони могат да задържат влагата и своята инфекциозност на значителни разстояния. Напълно съответства на наблюденията в реалния свят.