Прогресиращата глухота на гениалния композитор променяла неговата музика, изяснили холандски учени. С времето Бетовен престанал да чува високите тонове, които били заменяни в произведенията му с по-ниски, показал анализът на творчеството на композитора.
А когато глухотата окончателно завладяла големия класик, в произведенията му отново се появили високи ноти, се казва в анализа на специалистите от Амстердамския университет, ръководени от Едуардо Саценати.
Почти веднага след диагностицирането на симптомите за влошаване на слуха през 1896-98 години в ранния опус 18 за струнен квартет 8% от нотите стигали до високите звуци. А към 1805 година, когато  Бетовен съобщил, че не чува дървените духови инструменти, опус 59 вече съдържал само 5% високи тонове.
Опуси 74 и 95 съдържали по-малко от 2% високи ноти. Те били написани във времето, когато композиторът се оплаквал от шум в ушите и използвал слухова тръба, за да чува събеседника си. Към 1825 година композиторът вече почти не чувал. Тогава той написал 127 и 135 опуси за струнен квартет. И анализът установил с 4% увеличено съдържание на високите ноти.
Стига се дотам, че с прогресирането на глухотата Бетовен по-често използвал звуците на средния и долния регистър, тъй като ги чувел по-добре. А когато почти напълно загубил слуха си, му се наложило да се върне към по-ранния опит на композиране, когато е използвал и високи звуци, коментират изследователите.