Човекът продължава да еволюира, сочат резултати от мащабен анализ на ДНК, направен от британски и американски учени, според които биологичната еволюция на човечеството не е спряла. Броят на носителите на „вредни“ версии на гените, свързани със заболявания обаче, продължава да намалява под въздействието на естествения подбор, твърдят учените в статия, публикувана в списание  PLOS Biology.

Следи все още е трудно да се открият, но ние намерихме намеци за това, че естественият подбор продължава да работи сред съвременната популация на хора, заявява Джоузеф Пикрел, генетик от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Днес биолозите и еволюционистите активно дискутират дали човешката еволюция е приключила, след като нашите предци са изобретили оръдията на труда и започнали да живеят в големи общности. Част от учените смятат, че биологичната еволюция се е забавила и дори спряла, тъй като оцеляването на индивидите и вероятността те да продължат рода започнала да зависи не от качеството на гените, а от съобразителността, богатството и социалното положение.

Други еволюционисти се съмняват в това и през последните две десетилетия били проведени няколко експеримента и изследвания, в рамките на които биолозите проверили как се е променял човешкия геном в продължение на няколко стотици или хиляди години. Тези наблюдения често водели до противоречиви резултати, които не давали основание категорично да се смята, че еволюцията продължава.

Пикрел и колегите му намерили нови свидетелства за това, че теорията на Дарвин за подбора  продължава да е валидна, след като анализирали геномите на над 160 хиляди британци и американци.

Анализирайки техните ДНК, учените се опирали на простата еволюционна закономерност – колкото по-дълго живее човек и колкото здравето му е по-добро, толкова по-голяма е вероятността той да остави потомство. Съответно – колкото повече потомци има, толкова по-голяма е вероятността те да предадат на децата си своите гени и линията да продължи съществуването си, а носителите на „лоши“ версии на гените да загинат.

Ръководейки се от тези идеи, учените сравнявали наборите от мутации на ДНК на хората от семействата на столетници и на другите - с относително кратка или нормална продължителност на живота, като се опитвали да разберат колко често „вредните“ мутации се срещат в гените им. Ако тези мутации са повече в ДНК на столетниците, това ще означава, че естественият подбор продължава да работи, а липсата на различия при тях ще говори за обратното.

Генетиците успели да открият няколко десетки гена, за които подобни различия били характерни. Това било най-забележимо за два участъка в ДНК – генът APOE, мутацията в който забележимо повишава вероятността от развитие на Алцхаймер, и генът CHRNA3, свързан с предразположеност към активно пушене при мъжете.

„Лошите“ версии на тези гени значително по-рядко се срещали при американците и британците, които успели да доживеят до 70 години или чиито родители или предци били столетници, отбелязват учените. По аналогичен начин се държат и много други гени, свързани с наднорменото тегло, астмата, атеросклерозата и редица други проблеми със здравето, както и с началото на полов живот.

Генетиците планират да анализират още по-големи ДНК банки, което ще им помогне да открият и други гени, на които еволюцията продължава да влияе, както и да разкрият в каква посока се движи днес човечеството и кое ръководи неговото развитие.