Хъркането не пречи на добрия сън. Във всеки случай не и на този, който хърка. Това показало проучване на канадски учени от Лабораторията за съня при Университета в Торонто, публикувано в Американското списание за отоларингология.

Според приетите убеждения, хъркането води до лошо качество на съня, усещане за умора и сънливост на следващия ден. Новите данни, получени от Хишам Алшаер и неговият екип обаче сочат, че това е само мит.

Както обясняват авторите, в много предишни проучвания по тази тема е правена разлика между хъркащите хора и тези, които страдат от обструктивна сънна апнея - тежко разстройство на съня, при което хъркането е само един от симптомите. Сънната апнея се характеризира с периоди на временно спиране на дишането в съня поради стесняване на дихателните пътища.

В проучването на д-р Алшаер и екипа му участвали 235 мъже и жени. Учените определили колко често всеки от тези хора хърка насън и изключили от групата тези, които страдат от сънна апнея и други нарушения на съня.

След подбора им броят на участниците станал 74 души, които били разделени на три подгрупи в зависимост от броя на хъркащите звуци, които издават за един час. Първата подгрупа включвала тези, които изпълняват по-малко от сто похърквания на час, втората – от 100 до 350 похърквания на час, а третата - повече от 350. Качеството и количеството на нощния сън на участниците било оценено с помощта на метода на полисомнографията, който позволява да се наблюдават колебанията в електрическата активност на мозъка, сърдечната честота и движенията на очната ябълка.

Освен това участниците били интервюирани за сънливост през деня - те трябвало да преценяват вероятността да заспиват в различни ситуации по скала от нула до 24. По-малко от десет точки, получени по тази скала, показват повишена сънливост през деня, уточняват експертите.