Хроничният стрес е известен с връзката си с психични заболявания, като депресия и шизофрения. Стресът също увеличава риска от невродегенеративни заболявания, като болестта на Алцхаймер. И дори и да не работи, хроничният стрес напълно влошава когнитивната функция.

Механизмите, които стоят в основата на нарушенията, доскоро бяха неизвестни за науката. Учените успяха само да установят, че стресът намалява производството на нови неврони в хипокампуса, както и техния брой като цяло. Но как точно става това, остава загадка.

Изследователи от Корейския научнотехнологичен институт Тегу Гьонгбук предположили, че невроните умират чрез апоптоза, известен механизъм на клетъчната смърт. Тази хипотеза обаче не била потвърдена.

Учените не се отказали и с помощта на най-новите оптични методи най-накрая успели да установят, че нервните клетки на хипокампуса умират не поради апоптоза, а заради автофагия - така нареченото клетъчно самоизяждане.

Автофагията е процес, предназначен за оцеляване на клетките при трудни условия. Клетките се рециклират, за да се получат хранителни вещества и метаболити за оцеляване. При определени условия обаче, автофагията задейства процеса на пълно самоунищожение на клетките.

Интересното е, че по-ранната автофагия се свързва главно с клетъчно гладуване - просто с недостиг на храна. Но по всякакъв начин хроничният стрес също може да се превърне в "трудно състояние" за клетката.

При експерименти върху обикновени и генетично модифицирани мишки, подложени на стрес, изследователският екип показал, че ако се премахне гена Atg7, един от основните регулатори на автофагията, масовата смърт на нервните клетки престава и мозъчната функция се поддържа в нормалното ниво, без да намалява. За съжаление, нещата не са толкова прости и изтриването на този ген води до сериозни неблагоприятни ефекти.

Затова учените се опитали да получат подобни резултати по друг начин. И доказали, че спусъкът за автофагия на невроните е генът SGK3. Чрез намаляване на експресията на SGK3 учените успели успешно да защитят мозъка на мишките от вредното въздействие на стреса. Този вариант, както се очаквало, се оказал по-безопасен.

Изследователите се надяват новото откритие да помогне за по-ефективното лечение на депресията и тревожността, свързани със стреса, и може би да намерят нов подход към този на Алцхаймер.