За да се превърне в хит една песен, хармоничната ѝ структура трябва да се хареса на системата на възнаграждение в нашия мозък. Това твърдят в статия в списание Frontiers in Human Neuroscience американски учени от Джорджтаунския университет.
Учените провели статистически анализ на хармоничните структури, влизащи в класациите на American Billboard Hot 100 от 1958 до 1991 година, изучавайки как точно се сменят акордите в музикалните композиции. Те се интересували до каква степен в тези мелодии присъства така нереченият „хармоничен сюрприз“ – моментите, когато последователността на акордите неочаквано за слушателя се сменя. Те изхождали от предположението, че такива нарушения в хармоничната структура активират „системата за възнаграждения“ предизвиквайки изхвърлянето на „хормона на удоволствието“ допамин и позитивната емоционална реакция. Тоест колкото по-често в мелодията се срещат „хармонични сюрпризи“, толкова по-голяма е вероятността песента да стане хит.
Резултатите доказали, че при най-популярните композиции процентът на „хармоничен сюрприз“ е действително висок и то не в припева, а в основната тема. При това залог за попадане в топ класациите е редовната смяна на хармоничните структури – след неочакваната последователност на акордите непременно трябва да идва традиционната хармония.
Получените данни говорят за това, че притежаваме вродена любов към неочакваните съзвучия, пояснява ръководителят на изследването проф. Норберто Гживач. Мозъкът в този случай обаче получава удоволствие само до определена граница, тъй като неочакваното събитие означава провал в прогнозирането. Затова и връщането към нормата след срещата с неизвестното въздейства също толкова позитивно на центъра на възнаграждението. Което значи, че нашите музикални предпочитания имат дълбоки корени в особеностите на работа на главния мозък.