Синдромът на Стендал е психично разстройство, съпроводено от тахикардия, световъртеж и халюцинации. Проявява се под въздействието на произведения на изобразителното изкуство, затова често въпросните реакции се случват в музеите, макар че симптомите могат да бъдат предизвикани не само от предмети на изкуството, но също и от прекалено красиви природни картини.
Синдромът получава името си в чест на френския писател Стендал, който в книгата си „Неапол и Флоренция: пътешествието от Милано до Реджио“ описва усещанията си по време на визита във Флоренция през 1817 година. И тези негови усещания са много сходни със симптомите на психично разстройство.
Пациентите със Синдрома на Стендал обикновено са поразени от дълбочината на чувства, които художникът е вложил в произведението си. Засегнатите от Синдрома пациенти необикновено остро възприемат всички емоции, като чели се пренасят в пространството на изображението. Реакцията на жертвите на Синдрома на Стендал са различни, достигащи до истерия или опит да разрушат произведението на изкуството, което ги е впечатлило.
Независимо от относителната рядкост на това разстройство, охранителите на някои музеи се обучават специално как да постъпват с жертвите на този синдром.