През последните години се обръща много внимание на хипотезата, че глобалните събития, като война или масов глад, могат да окажат трайно въздействие върху бъдещите поколения поради наследяването на определени модели на ДНК метилиране.

Метилирането е биохимичен процес, който е от изключителна важност за функционирането на организма. Този процес по своята същност представлява добавяне на метилови групи (-CH3) към атоми или молекули и е от голямо значение за физическото, менталното и емоционалното здраве на човека.

При хората следите от метилиране често се изтриват по време на ембрионалното развитие. По този начин се губи наследствената памет.

Но не така при рибите. Новозеландски учени от Университета в Отаго твърдят, че жизненият опит на рибата чрез ДНК метилиране никога не се прекъсва.

Метилирането се извършва сякаш над ДНК и се използва за контрол на включването и изключването на гените. То помага да се определи идентичността и функцията на клетките. При хора и други бозайници ДНК метилирането на предците се заличава при всяко следващо поколение. Ние обаче открихме, че при рибата изобщо няма изтриване. Епигенетичните промени се предават от хилядолетия, коментира университетският учен Оскар Ортега.

Резултатите от проучването отварят много по-големи възможности за учените да изследват как паметта на събитията от едно поколение може да бъде предадена на потомството, уверява д-р Тим Хор, старши преподавател в катедрата по анатомия в Университета.

Биолозите дълго и усърдно търсеха надеждни примери за това как молекулярните тайни се предават от родителите на децата. При повторните проучвания бяха потвърдени само няколко. Изследването на риби ще улесни изучаването на тази тема, категоричен е д-р Хор.