Смята се, че натрият в солта е виновен за повишаване на кръвното. Някои лекари дори съветват хипотониците често да похапнат нещо соленичко, когато шоколадът или нещо сладко не си свършат работата. Големият въпрос обаче е

Провокира ли солта хипертония

Това заболяване набира скорост с възрастта. Често поразява заклетите пушачи, злоупотребяващите с алкохол, страдащите от затлъстяване или пък хората, намиращи се непрекъснато в стрес. И, както наскоро изясниха американски учени, само 30-40% от тези, които обичат соленичко. 17 години специалистите от медицинския колеж на името на Алберт Айнщайн в Ню Йорк наблюдавали начина на хранене на 11 хиляди души. Изводът ни на базата на тези наблюдения бе, че има хора, високочувствителни към солта, казва професорът епидемиолог Майкл Алдър-Майнц. Тяхното кръвно налягане действително зависи от количеството сол, което изяждат. Но при 40% от участниците такава зависимост не бе открита. Нещо повече, установихме, че натриевият хлорид в някои случаи дори намалява риска от смърт от сърдечно-съдови заболявания, коментира професорът.

Думите на Алдър-Майнц се потвърждават и от резултатите на друго изследване, по време на което поставили хипертоници на безсолна диета.  Прясната храна помагала за смъкване на кръвното само на някои болни, и то само с 3%. А учените стигнали до извода, че солта съвсем не винаги е причина за покачване на кръвното. И все още никой не е доказал, че ако не ядете сол на младини, това ще ви предпази от високо кръвно в бъдеще.

Независимо от казаното, не си струва да прекалявате със солта. Доказано е, че излишъкът от натрий повишава възбудимостта на нервната система и намалява костната плътност, правейки костите слаби и чупливи, което с възрастта може да доведе до остеопороза. Сърцето и бъбреците никак не обичат солта – хората с хронични заболявания, трябва рязко да ограничат употребата ѝ.

Едно от най-интересните изследвания, посветени на влиянието на солта върху мозъка, е публикувано през 2008 година от американски учени от университета в Айова. Авторите анализирали резултатите от проведените до момента изследвания и стигнали до извода, че това е едно от многото вещества, ставащи опасни при превишаването на определената доза.

Мишките, лишени от сол, много бързо ставали тъжни и раздразнителни, но само като започнели отново да ги глезят със соленичко, ставали бодри и в отлично настроение. Когато учените сканирали мозъка на гризачите, страдащи от недостиг на сол и на мишките-наркомани, изпитващи истински наркотичен глад, резултатите се оказали идентични. Според думите на специалистите, солта, както и сексът, физическите упражнения, мазнините, въглехидратите и шоколадът имат свойството да предизвикват зависимост.

Това обаче не значи, че от нея може – или пък е много трудно, да се откажем. Специалисти от Център Монела в Щатите наблюдавали жени и мъже, които трябвало да намалят наполовина употребата на сол, отказвайки се от някои готови храни. Първите седмици донесли резултат, с изключение на това, че участниците страдали без обичайната си храна. След това започнали бавни, но важни промени. Тестваните хора не престанали да обичат соленото и не изгубили способността да чувстват соления вкус. Напротив – рецепторите в устата, отговорни за възприемането на солта, станали по-чувствителни. И за получаване на удоволствие от храната, те се нуждаели от все по-малко сол – толкова, че съвсем лесно можели да спазват ограниченията. След 12 седмици такава диета учените им позволили отново да осоляват храната си както искат. Но те използвали само 20% от първоначалния обем сол, който използвали преди.

Как да ядем по-малко?

1. В магазина проучвайте внимателно етикетите и избирайте продукти с понижено съдържание сол.

2. Добавяйте сол в края на готвенето, най-добре – във вече готовото блюдо в чинията.

3. Слагайте по-малко сол от указаното в рецептите.

4. За да предадете вкус, използвайте не съдържащите сол подправки, а лимонов сок или малко оцет.

5. Не злоупотребявайте с кетчупа, майонезата, оцета, соевия сос, готовите сосове – всички те съдържат много сол.

6. Ако сте попрекалили със солена храна, постарайте се да възстановите баланса, употребявайки повече плодове и зеленчуци.

7. Купете си солница с по-малко дупки и я дръжте в кухненския шкаф, а не на масата, където винаги ще ви е под ръка.

8. Старайте се колкото може по-рядко да ядете полуфабрикати.

9. В кафето и в ресторанта искайте да ви поднасят отделно подправките и сосовете.

Всичко е някакси съвсем логично. Солница има във всеки дом, тя стои в центъра на кухненската маса, предават си я от ръка на ръка по време на хранене и тя остава и след хранене на масата като символ на бъдещата трапеза Струва ни се, че тя е главният източник на всички беди. Как тогава да си обясним факта, че жените изяждат около чайна лъжичка сол дневно, а мъжете – двойно повече?! Лекарите успели да отговорят на този въпрос едва през 1991 година.

Двама учени в Центъра Монел събрали група от 62 души, който обичат солена храна. Дали им солници, които те трябва да използват вкъщи цяла седмица. Обемите сол били измерени точно. А участниците в експеримента трябвало да записват всичко, което ще пият и ядат. За да повишат надежността на отчетите, учените използвали сол и изотопни индикатори (белязан атом), които лесно може да се индикират в урината. Редовните анализи показвали точното количество изядена сол от солницата. В края на седмицата учените анализирали всички данни.

Във водата, която участниците пиели, нямало натрий. Някои продукти, като листата от цвекло или спанакът например, са богати на натрий, но за да повишат нивото му в организма, трябва да се изядат килограми от тези зеленчуци. Натрият от природни източници е само 10% от общият седмичен обем. А  на дела от солницата се падали всичко на всичко 6%! Откъде се взели тогава другите 80%? От полуфабрикатите, които участниците в експеримента си купували от супермаркета. Производителите не просто добавят сол в тях. Те буквално изсипвали с чували от нея в макароните със сирене, пицата, кетчупа и сухите супи. Дори в диетичните и диабетичните продукти с ниско съдържание на мазнини и захар учените открили огромни дози дол.

Солта влиза в състава на пълнежи, сосове и подправки. За да намалите наистина нейното количество в менюто си, трябва да се откажете от готовите храни. А солницата може въобще да изхвърлите. Едно оригинално по замисъл изследване показало, че ако готвите храната без никаква сол, а посолявате храната след сервирането ѝ, в организма постъпва много по-малко сол. Защото тя попада непосредствено на вкусовите рецептори, създавайки впечатление, че храната е много по-солена, отколкото всъщност е.

И това наистина е така. В света на производителите  солта е универсален помощник, който може да отстрани всеки проблем. Корнфлейксът без нея придобива метален вкус, крекерите ни се струват горчиви и недопечени, вкусът на шунката напомня гума. В хлебозаводите използват много сол, за да забавят процеса на втасване на тестото.

Солта успешно се справя с гранясалия вкус. Той се появява вследствие окисляването на мазнините в месото при приготвяне на полуфабрикатите. Вие вероятно го знаете – в много заведения, особено тези с ол инклузив, сервират свински пържоли, останките от които на следващия превръщат в ризото или  яхния. Така по вкус месото „втора употреба“ напомня картон.

Между другото, месото, което може спокойно да се подгрява или охлажда, е основа на производството на полуфабрикатите. Затова и кулинарите от хранително-вкусовата промишленост не се притесняват да добавят в тях сол, която замаскира въпросния вкус на картон.

Солта не е единственият източник на натрий в полуфабрикатите. В тях добавят десетки съдържащи го в състава си подправки, за да забавят ръста на бактерии, да свържат компоненти или да създадат съчетания от продукти, които е невъзможно да бъдат получени по естествен път – например да предотвратят разделението на белтъчини и мазнини в топеното сирене. Благодарение на натриевия цитрат, натриевия фосфат и натриевата киселина пирофосфат, готовата храна изглежда по-добре, вкусът ѝ е по-приятен и дори се запазва по-дълго.

Ние, разбира се, изяждаме повече сол, отколкото ни е необходима. Но всеки би могъл безболезнено да съкрати употребата й. Съвсем без сол, естествено, не можем да минем! Нейните съставки са натрий и хлор. А това са важни хранителни вещества, които помагат за поддържане на водния баланс в организма. Йоните на хлора са необходими за образуването на солна киселина в стомашния сок, а йоните на натрия са незаменими за поддържане на киселинно-алкалния баланс. Те помагат за възникването и провеждането на електрическите импулси в нервните клетки, с тяхна помощ в кръвта и тъканите постъпват глюкоза и аминокиселини, благодарение на които работят вътреклетъчните ферменти.

Затова все едно трябва да приемате сол, дори и да се откажете от полуфабрикатите, консервите, да спрете да се храните в ресторанти и да започнете да си печете домашен хляб. Във филийка фабричен хляб има минимум 150 мг натрий. Натрий има дори в зеленчуците. В едно стъбълце целина например има 35 мг натрий, в печения картоф – 15 мг.

Солта ни е необходима, но само в определени количества – не повече от чайна лъжичка дневно.

Защото тя е враг на сърцето, на бъбреците и кръвоносните съдове, но ролята ѝ в развитието на хипертонията е силно преувеличена.