Така нареченото заразително социално поведение беше признато не за психологически феномен, а за инстинкт, на който е безполезно да се съпротивяваме.
Такова е откритието на американски учени от Медицинското училище към Вашингтонския университет, чиято статия е публикувана в списание Science.
Заразителното поведение, при което действията на един от групата бързо се предават на останалите, се среща при много видове животни. Човекът не е изключение! Хората, например, започват автоматично да се прозяват, кашлят или почесват, ако някой до тях се прозява, кашля или се почесва.
Досега се смяташе, че такова поведение може да е форма на неосъзната проява на групова емпатия (съчувствие, съпреживяване, поддръжка).
Авторите на изследването открили, че заразното поведение е характерно и за гризачите. Когато мишките гледат на компютърния екран видео с почесващи се техни посестрими, само след пет секунди също започват да се почесват.
Учените започнали да наблюдават какво се случва в главния мозък на мишките в момента, когато те виждат отсрещната им мишка да се почесва. Когато наблюдавали „заразното“ видео, при животните рязко се активирало супрахиазматичното ядро на хипоталамуса - структурата на мозъка, генерираща и регулираща биологичния часовник на организма, в това число и циркадните ритми.
Активирането на тази зона се съпровождало с отделянето на гастрин-освобождаващ пептид (GRP) – ключовият предавател на сигнали от кожата към гръбначния мозък, когато животното усеща сърбеж.
Мишките не вземат решението да се почешат, когато гледат как отсрещната мишка се чеши. Всичко става съвсем иначе. Мозъкът на гризача започва с помощта на GRP да изпраща сигнали за сърбежа, пояснява ръководителят на изследването Чжоу Фен Чен.
Ключовата роля на супрахиазматичното ядро и освобождаването на GRP в заразително поведение се потвърдили от експерименти. Когато Чен и екипът му блокирали освобождаването на GRP или рецепторите в невроните, с които той се свързва, мишките преставали да се чешат, когато наблюдавали чешещите се техни посестрими.