Доколкото ракът на дебелото черво е най-разпространен в света, официалната препоръка на медиците е да се употребяват на повече от 50 грама колбаси дневно или 350 грама седмично. Що се отнася до червеното месо, от него може да се консумират максимум 500 грама седмично.
Новината за канцерогенното месо е широко разпространена, но разбирането за нивото на риска е все още повърхностно. Намалената употреба на месо оказва положително влияние на здравето ни. Какво мислят по въпроса специалистите?
Днес са разшифровани точните механизми на канцерогенезата, както и свързаните с него режими за приготвяне и съхранение на месната храна. Пиер Фабрис, изследовател в лаборатория Toxalim INRA в Тулуза доказал, че основна причина за вредното въздействие на тези продукти са хемите - комплексни съединения на порфирини с двувалентно желязо. Тази форма на желязото присъства в хемоглобина на кръвта и миоглобина в мускулите.
Хемите окисляват полиненаситените мастни киселини, които ние ядем, произвеждайки по този начин алдехиди. Тези токсични елементи могат да се натрупват в изпражненията и в крайна сметка да взаимодействат с лигавичните стени на дебелото черво, провокирайки генотоксични реакции – превръщане на здравите клетки в ракови, и цитотоксични реакции – разрушаване на доброкачествените клетки, както и увреждания.
Освен това нитратите и нитритите, използвани в месните продукти като консерванти, повишават способността на желязото да образува алдехиди, което съответно повишава неговата токсичност.
Канцерогенният ефект не е свойствен на желязото от растенията. Затова се препоръчва да избираме растителна храна като източник на този микроелемент, тъй като желязото си остава важно хранително вещество.
Сред растителните храни, богати на желязо, са копривата, мащерката, куркумата, ряпата, зелето, броколито, червеното цвекло, аспержите, кайсиите, бобовите, гъбите – шийтаке и мръчкули.