Важен е не размерът, а броят на невронните връзки между различни части на мозъка.

Резултатите са от проучване, проведено от учени от Мичиганския университет, Харвардския университет (САЩ) и Института за човешко развитие на Макс Планк (Германия), са публикувани в списанието Cerebral Cortex.

В проучването са участвали 337 души на възраст от 61 до 82 години. Използвайки метода на магнитен резонанс, учените определили размера на хипокампуса (структурата на мозъка, отговорен за паметта и ученето) на всеки участник, а също така оценили обема на бялото вещество - набор от нервни връзки, свързващи хипокампуса с други части на мозъка, участващи в познавателния процес.

Участниците били тествани и за работна памет и способност за учене. Например те четели списък от 15 думи и след това трябвало да запишат тези, които са запомнили. Всеки участник изпълнявал тази задача пет пъти, за да могат изследователите да определят колко е способен да научи чрез повторение.

След това учените анализирали има ли връзка между паметта, ученето, размера на хипокампуса и обема на бялото вещество. Оказало се, че размерът на хипокампуса е важен само ако тази характеристика е комбинирана с голям обем бяло вещество. При по-възрастните хора с голям хипокампус, но слабо развита структура на невронни връзки на тази част на мозъка с други места, както паметта, така и способността за учене не са били равностойни. А онези участници, които имали голям хипокамп и много бяло вещество, показали добри резултати в тестове за памет и учене.

Знаем, че нормално размерът на хипокампуса намалява с възрастта, но този ефект е особено изразен при възрастните хора с леко когнитивно увреждане или болест на Алцхаймер. Нашите резултати показват, че когато търсите физически признаци за угасване на интелигентността при възрастни хора, трябва да обърнете внимание не само на размера на хипокампуса, но и на това колко добре той е свързан с останалата част от мозъка, казва водещият автор Андрю Бендер.