Това установили американски специалисти от Университета във Вашингтон, които идентифицирали няколко гена от човешки трупове. Оказало се, че труповете съхранявали активността си повече от 12 часа след биологичната смърт.
Финално учените открили над 1000 гена, които продължават да функционират дни след смъртта, като някои от тях дори увеличили активността си.
При мишките 515 гена работят пълноценно до 24 часа след смъртта им. По този начин учените изяснили пътя на измерване на колебаещите се нива на РНК (мРНК): колкото по-високо било нивото на мРНК в клетката, толкова по-голям брой гени в нея били активни през този период.
Въпреки че тези посмъртни гени никога няма да са достатъчно силни, за да възкресят мъртвото тяло и върнат живота на човека, разгадаването на тяхната роля и механизма им на действие ще помогне на медиците да разработят нови средства, поддържащи терапия за пациентите, живеещи с транспланти.
Хората, живеещи с донорски органи, са с много по-висок риск от развитие на 32 различни вида рак, включително и неходжкински лимфом, рак на бъбреците и рак на черния дроб. Рискът сред рецепиентите напомня пациентите с ХИВ-инфекция, при които този риск е повишен вследствие имуносупресията, коментират експерти от Националния институт по здравеопазване в САЩ.